16 мая 2006 г., 16:17

Сезони 

  Поэзия
626 0 1

През есента казват - всичко умира,

всичко е сиво и някак унило,

но любовта ми към теб е винаги жива

и в нея няма чувство фалшиво.

 

Зимата сякаш ми дава надежда,

нейното спокойствие, монотонно и нямо,

нейната премяна, чиста и нежна,

ми нашепват за твоето тяло.

 

Пролет - предвестник на младост,

пълна със свеж аромат на цветя

и твойто присъствие е моята радост,

и твойте очи са ярки слънца.

 

Лято безгрижно, топло и меко,

с весели танци, чак до зори

и там на плажа под небето,

сме свели поглед аз и ти.

 

Преминават сезоните, времето лети,

аз те обичам. Кажи, обичаш ли ме ти?

© Атанася Бораджиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??