13 nov 2020, 7:34

Сезони

  Poesía » Civil
495 1 1

Сезони
 

Ако събера всички сезони
и се поспра някъде в края-
да погледна! Всички са мои
и всеки ден съм ги живяла.

 

Всеки ден, минутите, години-
в изгревите, будила съм вяра,
преди цялото ми време да отмине-
надеждата ми, да остава цяла!

 

Едни изпях, други - поизплаках...
Той, животът всичко ми дари!
И сили, да продължа нататък,
и много обич в себе си открих.

 

Залезите, гледаха на запад -
тъжни като птици, без гнездо
в очакване да се случи някак-
да се сгреят под сродното крило.

 

Не примиримо времето отмина,
сезоните се сбраха във едно.
Пеят песен на детето в мене -
То, се научи да е песен, и само!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елеонора Крушева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...