13 nov 2020, 7:34

Сезони

  Poesía » Civil
506 1 1

Сезони
 

Ако събера всички сезони
и се поспра някъде в края-
да погледна! Всички са мои
и всеки ден съм ги живяла.

 

Всеки ден, минутите, години-
в изгревите, будила съм вяра,
преди цялото ми време да отмине-
надеждата ми, да остава цяла!

 

Едни изпях, други - поизплаках...
Той, животът всичко ми дари!
И сили, да продължа нататък,
и много обич в себе си открих.

 

Залезите, гледаха на запад -
тъжни като птици, без гнездо
в очакване да се случи някак-
да се сгреят под сродното крило.

 

Не примиримо времето отмина,
сезоните се сбраха във едно.
Пеят песен на детето в мене -
То, се научи да е песен, и само!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елеонора Крушева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...