13 нояб. 2020 г., 07:34

Сезони

500 1 1

Сезони
 

Ако събера всички сезони
и се поспра някъде в края-
да погледна! Всички са мои
и всеки ден съм ги живяла.

 

Всеки ден, минутите, години-
в изгревите, будила съм вяра,
преди цялото ми време да отмине-
надеждата ми, да остава цяла!

 

Едни изпях, други - поизплаках...
Той, животът всичко ми дари!
И сили, да продължа нататък,
и много обич в себе си открих.

 

Залезите, гледаха на запад -
тъжни като птици, без гнездо
в очакване да се случи някак-
да се сгреят под сродното крило.

 

Не примиримо времето отмина,
сезоните се сбраха във едно.
Пеят песен на детето в мене -
То, се научи да е песен, и само!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елеонора Крушева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...