25 oct 2008, 12:10

"Сезони"

  Poesía
703 0 6
"Сезони"

Събуждаме се в лятната омара
с тела преплетени и топли,
изпълнени с любов и вяра,
със спомен за вълни и лодки.
Морето ни нашепва думи нежни
в прегръдките на нощен бриз
и ако можем този миг да спреме,
ще е единственият ни каприз...
Есенното време ни обгръща
в жълто-керемедена премяна,
предстоят ни  нови срещи.
Сила имаме ли за промяна,
път, по който да се връщаме,
мисли нови или страсти,
в листопади се превръщаме,
пълни с шарени контрасти...
Зимата рисува своите кристали
върху запотените стъкла,
влажни от горещи длани,
от дъха на пареща уста.
Пак протягаме ръцете си,
за да търсим допир с други,
бягащата топлина припламва,
само в  погледи и в струни...
Избуяват пролетните чувства,
бързат да проправят път,
цветовете сладострастни -
устните замръзнали  топят.
Любовта нахлува с топла сила,
носи ме като река  след дъжд.
Искам в таз безбрежност пъстра
да остана аз завинаги със  теб...

на Ники

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дидо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...