"Сезони"
Събуждаме се в лятната омара
с тела преплетени и топли,
изпълнени с любов и вяра,
със спомен за вълни и лодки.
Морето ни нашепва думи нежни
в прегръдките на нощен бриз
и ако можем този миг да спреме,
ще е единственият ни каприз...
Есенното време ни обгръща
в жълто-керемедена премяна,
предстоят ни нови срещи.
Сила имаме ли за промяна,
път, по който да се връщаме,
мисли нови или страсти,
в листопади се превръщаме,
пълни с шарени контрасти...
Зимата рисува своите кристали
върху запотените стъкла,
влажни от горещи длани,
от дъха на пареща уста.
Пак протягаме ръцете си,
за да търсим допир с други,
бягащата топлина припламва,
само в погледи и в струни...
Избуяват пролетните чувства,
бързат да проправят път,
цветовете сладострастни -
устните замръзнали топят.
Любовта нахлува с топла сила,
носи ме като река след дъжд.
Искам в таз безбрежност пъстра
да остана аз завинаги със теб...
на Ники
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дидо Всички права запазени