25.10.2008 г., 12:10

"Сезони"

708 0 6
"Сезони"

Събуждаме се в лятната омара
с тела преплетени и топли,
изпълнени с любов и вяра,
със спомен за вълни и лодки.
Морето ни нашепва думи нежни
в прегръдките на нощен бриз
и ако можем този миг да спреме,
ще е единственият ни каприз...
Есенното време ни обгръща
в жълто-керемедена премяна,
предстоят ни  нови срещи.
Сила имаме ли за промяна,
път, по който да се връщаме,
мисли нови или страсти,
в листопади се превръщаме,
пълни с шарени контрасти...
Зимата рисува своите кристали
върху запотените стъкла,
влажни от горещи длани,
от дъха на пареща уста.
Пак протягаме ръцете си,
за да търсим допир с други,
бягащата топлина припламва,
само в  погледи и в струни...
Избуяват пролетните чувства,
бързат да проправят път,
цветовете сладострастни -
устните замръзнали  топят.
Любовта нахлува с топла сила,
носи ме като река  след дъжд.
Искам в таз безбрежност пъстра
да остана аз завинаги със  теб...

на Ники

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дидо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....