14 dic 2009, 0:43

Сезони

  Poesía » Otra
601 0 4

 

 

СЕЗОНИ

 

Есента все по-често е в глуха отбрана

срещу зимните набези - флангови, в тил,

а фронтално се вихрят снежинки, подбрани

от елитните части в познатия стил.

 

Цяла нощ атакуваха с яростен вятър,

обезлистени клони танцуваха степ

на откритата сцена в игра на театър

от сезонни пиеси без мен и без теб.

 

Всичко свърши... Пробуждам се бавно и тихо.

Бяло братство покрило е воплите вън.

А душата ми зима студена притиска,

отлетял е в безкрая блаженият сън,

 

като онзи спектакъл, любима, изискан,

с режисьора, венчал ни в семейната чест.

А от юноша вярвах - болезнено искрен -

в любовта, че е гълъб, летящ с блага вест.

 

И съм вярвал в сезоните толкова дълго,

че спокойно навлизаме в късния ден,

но били сме, любима, все бременни в дългове

под покрова над нас, белоснежно смутен.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...