Сезони
СЕЗОНИ
Есента все по-често е в глуха отбрана
срещу зимните набези - флангови, в тил,
а фронтално се вихрят снежинки, подбрани
от елитните части в познатия стил.
Цяла нощ атакуваха с яростен вятър,
обезлистени клони танцуваха степ
на откритата сцена в игра на театър
от сезонни пиеси без мен и без теб.
Всичко свърши... Пробуждам се бавно и тихо.
Бяло братство покрило е воплите вън.
А душата ми зима студена притиска,
отлетял е в безкрая блаженият сън,
като онзи спектакъл, любима, изискан,
с режисьора, венчал ни в семейната чест.
А от юноша вярвах - болезнено искрен -
в любовта, че е гълъб, летящ с блага вест.
И съм вярвал в сезоните толкова дълго,
че спокойно навлизаме в късния ден,
но били сме, любима, все бременни в дългове
под покрова над нас, белоснежно смутен.
© Иван Христов All rights reserved.
