19 nov 2005, 21:39

сезони

  Poesía
1.1K 0 3
С Е З О Н И

Когато буйно дойде пролетта
и всичко разцъфти за нов живот,
в очите ти изгряват две слънца -
даряват ме с любов и топлина.

Когато лятото залива ни с лъчи
от светлина и меки аромати,
до мене искам да си ти
и заедно да бродим из полята.

Когато пъстра есен дойде
със багри топли, сочни плодове,
узрелите ми чувства може
душата твоя само да съзре.

Когато зимата навън се вихри
и побелее цялата земя,
ще слеем нашите души и устни,
за да посрещнем с обич вечността!



30.09.2004

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Драгова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...