19 нояб. 2005 г., 21:39

сезони

1.1K 0 3
С Е З О Н И

Когато буйно дойде пролетта
и всичко разцъфти за нов живот,
в очите ти изгряват две слънца -
даряват ме с любов и топлина.

Когато лятото залива ни с лъчи
от светлина и меки аромати,
до мене искам да си ти
и заедно да бродим из полята.

Когато пъстра есен дойде
със багри топли, сочни плодове,
узрелите ми чувства може
душата твоя само да съзре.

Когато зимата навън се вихри
и побелее цялата земя,
ще слеем нашите души и устни,
за да посрещнем с обич вечността!



30.09.2004

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Драгова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...