19 нояб. 2005 г., 21:39

сезони

1.1K 0 3
С Е З О Н И

Когато буйно дойде пролетта
и всичко разцъфти за нов живот,
в очите ти изгряват две слънца -
даряват ме с любов и топлина.

Когато лятото залива ни с лъчи
от светлина и меки аромати,
до мене искам да си ти
и заедно да бродим из полята.

Когато пъстра есен дойде
със багри топли, сочни плодове,
узрелите ми чувства може
душата твоя само да съзре.

Когато зимата навън се вихри
и побелее цялата земя,
ще слеем нашите души и устни,
за да посрещнем с обич вечността!



30.09.2004

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Драгова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...