Поли (Павлина Драгова) Поли (Павлина Драгова)
15
Nov 19, 2005, 9:39 PM

сезони

  Poetry
1.1K 0 3
С Е З О Н И

Когато буйно дойде пролетта
и всичко разцъфти за нов живот,
в очите ти изгряват две слънца -
даряват ме с любов и топлина.

Когато лятото залива ни с лъчи
от светлина и меки аромати,
до мене искам да си ти
и заедно да бродим из полята.

Когато пъстра есен дойде
със багри топли, сочни плодове,
узрелите ми чувства може
душата твоя само да съзре.

Когато зимата навън се вихри
и побелее цялата земя,
ще слеем нашите души и устни,
за да посрещнем с обич вечността!



30.09.2004

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Драгова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0