Nov 19, 2005, 9:39 PM

сезони

  Poetry
1.1K 0 3
С Е З О Н И

Когато буйно дойде пролетта
и всичко разцъфти за нов живот,
в очите ти изгряват две слънца -
даряват ме с любов и топлина.

Когато лятото залива ни с лъчи
от светлина и меки аромати,
до мене искам да си ти
и заедно да бродим из полята.

Когато пъстра есен дойде
със багри топли, сочни плодове,
узрелите ми чувства може
душата твоя само да съзре.

Когато зимата навън се вихри
и побелее цялата земя,
ще слеем нашите души и устни,
за да посрещнем с обич вечността!



30.09.2004

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Драгова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...