29 ene 2013, 15:45

Сезони 

  Poesía » Filosófica
729 0 4

                                       

 

 

Сезони

 

Била ли съм някога млада?

Защо ми е да помня?

Било е в друг - минал живот.

Пролетна клада.

Кой сяда

на снощна трапеза?

Ето я моята – днешната.

Привечерноесенна.

С хляб и гозби.

Столове - за стопанин,

за челяд, за гости.

Цветя – идилично.

Сресвам привично

душата си белокоса.

Време е да запаля свещника,

да стъкна огън в камината.

Поглеждам часовника скришом.

Ослушвам се.

Тихо е.

Празно е.

Късно е.

Кога са си отишли?...

© Роза Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??