Сезони
Била ли съм някога млада?
Защо ми е да помня?
Било е в друг - минал живот.
Пролетна клада.
Кой сяда
на снощна трапеза?
Ето я моята – днешната.
Привечерноесенна.
С хляб и гозби.
Столове - за стопанин,
за челяд, за гости.
Цветя – идилично.
Сресвам привично
душата си белокоса.
Време е да запаля свещника,
да стъкна огън в камината.
Поглеждам часовника скришом.
Ослушвам се.
Тихо е.
Празно е.
Късно е.
Кога са си отишли?...
© Роза Стоянова Todos los derechos reservados