Сезони
Била ли съм някога млада?
Защо ми е да помня?
Било е в друг - минал живот.
Пролетна клада.
Кой сяда
на снощна трапеза?
Ето я моята – днешната.
Привечерноесенна.
С хляб и гозби.
Столове - за стопанин,
за челяд, за гости.
Цветя – идилично.
Сресвам привично
душата си белокоса.
Време е да запаля свещника,
да стъкна огън в камината.
Поглеждам часовника скришом.
Ослушвам се.
Тихо е.
Празно е.
Късно е.
Кога са си отишли?...
© Роза Стоянова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
