Сезони
Била ли съм някога млада?
Защо ми е да помня?
Било е в друг - минал живот.
Пролетна клада.
Кой сяда
на снощна трапеза?
Ето я моята – днешната.
Привечерноесенна.
С хляб и гозби.
Столове - за стопанин,
за челяд, за гости.
Цветя – идилично.
Сресвам привично
душата си белокоса.
Време е да запаля свещника,
да стъкна огън в камината.
Поглеждам часовника скришом.
Ослушвам се.
Тихо е.
Празно е.
Късно е.
Кога са си отишли?...
© Роза Стоянова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
