Сезони
Била ли съм някога млада?
Защо ми е да помня?
Било е в друг - минал живот.
Пролетна клада.
Кой сяда
на снощна трапеза?
Ето я моята – днешната.
Привечерноесенна.
С хляб и гозби.
Столове - за стопанин,
за челяд, за гости.
Цветя – идилично.
Сресвам привично
душата си белокоса.
Време е да запаля свещника,
да стъкна огън в камината.
Поглеждам часовника скришом.
Ослушвам се.
Тихо е.
Празно е.
Късно е.
Кога са си отишли?...
© Роза Стоянова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
