29.01.2013 г., 15:45

Сезони

1.1K 0 4

                                       

 

 

Сезони

 

Била ли съм някога млада?

Защо ми е да помня?

Било е в друг - минал живот.

Пролетна клада.

Кой сяда

на снощна трапеза?

Ето я моята – днешната.

Привечерноесенна.

С хляб и гозби.

Столове - за стопанин,

за челяд, за гости.

Цветя – идилично.

Сресвам привично

душата си белокоса.

Време е да запаля свещника,

да стъкна огън в камината.

Поглеждам часовника скришом.

Ослушвам се.

Тихо е.

Празно е.

Късно е.

Кога са си отишли?...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роза Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...