29 ene 2014, 15:47

Сезони 

  Poesía » Del paisaje
334 0 0

Как да не обичаш земя

                         като тая,

изпълнена с обич

и сладка омая.

Напролет с дъх на

                         цветя,

безкрая небесен.

На лятото с буйните

златни жита

и с тежкото грозде

на синята есен.

На зимата бяла

                         с мекия сняг

леко докосващ

                         лицата.

Шейните обърнати

в буйния бяг

и звънкия смях

                         на децата.

© Лиляна Стаматова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??