Сезони
482
0
0
Как да не обичаш земя
като тая,
изпълнена с обич
и сладка омая.
Напролет с дъх на
цветя,
безкрая небесен.
На лятото с буйните
златни жита
и с тежкото грозде
на синята есен.
На зимата бяла
с мекия сняг
леко докосващ
лицата.
Шейните обърнати
в буйния бяг
и звънкия смях
на децата.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лиляна Стаматова Все права защищены
