4 nov 2009, 2:27

Сезони: Пролет

  Poesía » Otra
1.7K 0 16

Тя може вятъра да моделира,

превръщайки го във соната.

А от цветята - свят да избродира,

по-топъл, та да сгрее сърчицата.

 

Тя може да се състезава с птиците,

разперила криле във волен полет,

да възкреси във теб искриците...

Каква вълшебница е тази Пролет!

 

Тя може да танцува със дъгата,

отпивайки по глътка еликсир

от радостните сълзи на росата,

блещукащи като сапфир!

 

Тя може да погали с длани

Земята, а когато се усмихне,

да излекува всички рани

и болката в душата ти да стихне.

 

Тя може да рисува приказки

и да накара камъните да шептят

легендите, превърнали се в истини,

за пъпките любов, които пак не спят!

 

***

 

Ще се изниже бързо, неусетно,

оставила следи на прага

от стъпчиците си кокетни.

От старостта не ще избягаш!

 

... ... ...

 

И под властта на нов сезон,

си спомняй своя волен полет,

когато някога във твоя дом

се беше настанила Пролет!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Маджарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Точно сега, при минус 10 вън, твоята пролет ми върна доброто настроение.
    Много ми хареса стихът ти!
    Поздрави!
  • Тази пролет, тя е толкова хубава,
    сякаш в нея оглежда се Рая,
    бистър извор, градина за влюбени,
    нека идва! Защо ли се мае?
    Прекрасна е твоята пролет, Христина!
    Благодаря за удоволствието от прочита!
  • Отново четох твоята Пролет !
    Прекрасна е !
  • Чудесно!
  • Много ми хареса пролетта ти!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...