4.11.2009 г., 2:27

Сезони: Пролет

1.7K 0 16

Тя може вятъра да моделира,

превръщайки го във соната.

А от цветята - свят да избродира,

по-топъл, та да сгрее сърчицата.

 

Тя може да се състезава с птиците,

разперила криле във волен полет,

да възкреси във теб искриците...

Каква вълшебница е тази Пролет!

 

Тя може да танцува със дъгата,

отпивайки по глътка еликсир

от радостните сълзи на росата,

блещукащи като сапфир!

 

Тя може да погали с длани

Земята, а когато се усмихне,

да излекува всички рани

и болката в душата ти да стихне.

 

Тя може да рисува приказки

и да накара камъните да шептят

легендите, превърнали се в истини,

за пъпките любов, които пак не спят!

 

***

 

Ще се изниже бързо, неусетно,

оставила следи на прага

от стъпчиците си кокетни.

От старостта не ще избягаш!

 

... ... ...

 

И под властта на нов сезон,

си спомняй своя волен полет,

когато някога във твоя дом

се беше настанила Пролет!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Маджарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Точно сега, при минус 10 вън, твоята пролет ми върна доброто настроение.
    Много ми хареса стихът ти!
    Поздрави!
  • Тази пролет, тя е толкова хубава,
    сякаш в нея оглежда се Рая,
    бистър извор, градина за влюбени,
    нека идва! Защо ли се мае?
    Прекрасна е твоята пролет, Христина!
    Благодаря за удоволствието от прочита!
  • Отново четох твоята Пролет !
    Прекрасна е !
  • Чудесно!
  • Много ми хареса пролетта ти!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...