Тя може вятъра да моделира,
превръщайки го във соната.
А от цветята - свят да избродира,
по-топъл, та да сгрее сърчицата.
Тя може да се състезава с птиците,
разперила криле във волен полет,
да възкреси във теб искриците...
Каква вълшебница е тази Пролет!
Тя може да танцува със дъгата,
отпивайки по глътка еликсир
от радостните сълзи на росата,
блещукащи като сапфир!
Тя може да погали с длани
Земята, а когато се усмихне,
да излекува всички рани
и болката в душата ти да стихне.
Тя може да рисува приказки
и да накара камъните да шептят
легендите, превърнали се в истини,
за пъпките любов, които пак не спят!
***
Ще се изниже бързо, неусетно,
оставила следи на прага
от стъпчиците си кокетни.
От старостта не ще избягаш!
... ... ...
И под властта на нов сезон,
си спомняй своя волен полет,
когато някога във твоя дом
се беше настанила Пролет!
© Христина Маджарова Всички права запазени
Много ми хареса стихът ти!
Поздрави!