4 нояб. 2009 г., 02:27

Сезони: Пролет

1.6K 0 16

Тя може вятъра да моделира,

превръщайки го във соната.

А от цветята - свят да избродира,

по-топъл, та да сгрее сърчицата.

 

Тя може да се състезава с птиците,

разперила криле във волен полет,

да възкреси във теб искриците...

Каква вълшебница е тази Пролет!

 

Тя може да танцува със дъгата,

отпивайки по глътка еликсир

от радостните сълзи на росата,

блещукащи като сапфир!

 

Тя може да погали с длани

Земята, а когато се усмихне,

да излекува всички рани

и болката в душата ти да стихне.

 

Тя може да рисува приказки

и да накара камъните да шептят

легендите, превърнали се в истини,

за пъпките любов, които пак не спят!

 

***

 

Ще се изниже бързо, неусетно,

оставила следи на прага

от стъпчиците си кокетни.

От старостта не ще избягаш!

 

... ... ...

 

И под властта на нов сезон,

си спомняй своя волен полет,

когато някога във твоя дом

се беше настанила Пролет!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Маджарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Точно сега, при минус 10 вън, твоята пролет ми върна доброто настроение.
    Много ми хареса стихът ти!
    Поздрави!
  • Тази пролет, тя е толкова хубава,
    сякаш в нея оглежда се Рая,
    бистър извор, градина за влюбени,
    нека идва! Защо ли се мае?
    Прекрасна е твоята пролет, Христина!
    Благодаря за удоволствието от прочита!
  • Отново четох твоята Пролет !
    Прекрасна е !
  • Чудесно!
  • Много ми хареса пролетта ти!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...