Сезоните на душата
Понякога душата ми е зима,
оставила навсякъде следа,
хладна нежност в нея има
от стъпки на уплашена сърна.
Дори и заскрежена тя блести,
като вода на лебедово езеро,
ще се намери място за мечти
и топлина за всеки вопъл нежен.
Защото е Душа – е всичко,
зима, пролет, лято, есен,
но винаги на себе си прилича,
изтъкана от любов и песен.
Студът пред топлината се прекланя,
под слънчевия лъч и аромат
от цветове уханни се омайваш
и разбираш колко си богат.
Щом има слънце и цветя
и арфа във душата ти звучи,
сезоните са само онова,
стъпалото, което ще те извиси.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Гинка Любенова Косева Todos los derechos reservados
