джуди (Гинка Любенова Косева)
307 1561
22.11.2016 г., 14:42 ч.

Сезоните на душата 

  Поезия » Друга
1626 3 8

Понякога душата ми е зима,
оставила навсякъде следа,
хладна нежност в нея има
от стъпки на уплашена сърна.
Дори и заскрежена тя блести,
като вода на лебедово езеро,
ще се намери място за мечти
и топлина за всеки вопъл нежен.
Защото е Душа – е всичко,
зима, пролет, лято, есен,
но винаги на себе си прилича,
изтъкана от любов и песен.
Студът пред топлината се прекланя,
под слънчевия лъч и аромат
от цветове уханни се омайваш
и разбираш колко си богат.
Щом има слънце и цветя
и арфа във душата ти звучи,
сезоните са само онова,
стъпалото, което ще те извиси.

© Гинка Любенова Косева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??