3 mar 2009, 8:33

Сезоните на любовта 

  Poesía » De amor
804 0 4

В началото бе твоят образ,

изникващ внезапно в нощта.

Изпълнен бях аз със надежда,

точно като през ПРОЛЕТТА.

В главата ми бе само едно –

колко красива е тя !

И казвах си често – дано,

дано намеря тук любовта.

И ето че всичко тръгна добре,

имаше толкова много красиви неща,

в мен забушува от чувства море

и казах си – ето, ето я любовта!

И точно като ЛЯТОТО горещо

изгаряхме аз и ти във нощта,

в живота ми всяко едно нещо,

белязано бе от любовта.

Но ето, че със Слънцето нещо се случи

и внезапно ти към мен охладня,

душата ми искаше причината да научи,

а ти намираше за всичко в мене вина.

Аз нищо не можех да сторя,

докато всичко красиво в любовта,

против моята воля,

умираше бавно – като ЕСЕННИТЕ листа!

Когато сложи край на всички красиви неща

и ЗИМАТА беше вече дошла

ти беше тъй променена,

ти беше вече друг човек,

сякаш с маска пременена,

като в някой отдавна отминал век.

И само едно остана за мен,

когато не мога да спя през нощта,

да се моля, макар и сломен –

дано това не е била любовта!

Изгубил бях всяка надежда,

окаяна виждах мойта съдба,

но после разбрах,

че младостта ме подвежда

и напразно съм повярвал

в любовта!

Ето, че днес срещнах една,

сякаш за мене родена жена,

но този път,

любовта няма да търся!

Нека потърси ме тя!

 

© Владимир Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • ("Една усмивка казва много неща" ;D
  • Браво!!!
    Добре дошъл в сайта, Владимир!
    Много интересен стих с много сполучливо и точно описания на чувствата!!!
    Поздравления!!!
    Честит празник!
    Честита Баба Марта!
  • Браво!
  • "Когато сложи край на всички красиви неща

    и ЗИМАТА беше вече дошла

    ти беше тъй променена,

    ти беше вече друг човек,

    сякаш с маска пременена,

    като в някой отдавна отминал век."

    Чувството на очуждение е описано много точно! Болезнено чувство!!!
Propuestas
: ??:??