Сезоните на любовта
В началото бе твоят образ,
изникващ внезапно в нощта.
Изпълнен бях аз със надежда,
точно като през ПРОЛЕТТА.
В главата ми бе само едно –
колко красива е тя !
И казвах си често – дано,
дано намеря тук любовта.
И ето че всичко тръгна добре,
имаше толкова много красиви неща,
в мен забушува от чувства море
и казах си – ето, ето я любовта!
И точно като ЛЯТОТО горещо
изгаряхме аз и ти във нощта,
в живота ми всяко едно нещо,
белязано бе от любовта.
Но ето, че със Слънцето нещо се случи
и внезапно ти към мен охладня,
душата ми искаше причината да научи,
а ти намираше за всичко в мене вина.
Аз нищо не можех да сторя,
докато всичко красиво в любовта,
против моята воля,
умираше бавно – като ЕСЕННИТЕ листа!
Когато сложи край на всички красиви неща
и ЗИМАТА беше вече дошла
ти беше тъй променена,
ти беше вече друг човек,
сякаш с маска пременена,
като в някой отдавна отминал век.
И само едно остана за мен,
когато не мога да спя през нощта,
да се моля, макар и сломен –
дано това не е била любовта!
Изгубил бях всяка надежда,
окаяна виждах мойта съдба,
но после разбрах,
че младостта ме подвежда
и напразно съм повярвал
в любовта!
Ето, че днес срещнах една,
сякаш за мене родена жена,
но този път,
любовта няма да търся!
Нека потърси ме тя!
© Владимир All rights reserved.
("Една усмивка казва много неща" ;D
