Сезоните на любовта
В началото бе твоят образ,
изникващ внезапно в нощта.
Изпълнен бях аз със надежда,
точно като през ПРОЛЕТТА.
В главата ми бе само едно –
колко красива е тя !
И казвах си често – дано,
дано намеря тук любовта.
И ето че всичко тръгна добре,
имаше толкова много красиви неща,
в мен забушува от чувства море
и казах си – ето, ето я любовта!
И точно като ЛЯТОТО горещо
изгаряхме аз и ти във нощта,
в живота ми всяко едно нещо,
белязано бе от любовта.
Но ето, че със Слънцето нещо се случи
и внезапно ти към мен охладня,
душата ми искаше причината да научи,
а ти намираше за всичко в мене вина.
Аз нищо не можех да сторя,
докато всичко красиво в любовта,
против моята воля,
умираше бавно – като ЕСЕННИТЕ листа!
Когато сложи край на всички красиви неща
и ЗИМАТА беше вече дошла
ти беше тъй променена,
ти беше вече друг човек,
сякаш с маска пременена,
като в някой отдавна отминал век.
И само едно остана за мен,
когато не мога да спя през нощта,
да се моля, макар и сломен –
дано това не е била любовта!
Изгубил бях всяка надежда,
окаяна виждах мойта съдба,
но после разбрах,
че младостта ме подвежда
и напразно съм повярвал
в любовта!
Ето, че днес срещнах една,
сякаш за мене родена жена,
но този път,
любовта няма да търся!
Нека потърси ме тя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владимир Всички права запазени
("Една усмивка казва много неща" ;D
