Лятото е винаги в нея
В усмивката ѝ и в онзи светъл кичур в косите ѝ
Лятото е в солта по кожата ѝ
и в очите ѝ, докато се оправям за работа 
Лятото е в белите ѝ прашки в шкафа и разликите по кожата й през ноември

Пролетта е винаги в нея
Тя е в букета в ръцете ѝ през декември 
В капките дъжд по устните ѝ
които правят снега под токчета ѝ киша 
Тя носи пролетта в плитките, които разплитам и в смеха си

Есента е винаги в нея 
Тя е златното в очите ѝ, тежкото в характера ѝ, носталгичното в дните ѝ.
Есента са ябълките в пая
Шалът ѝ на закачалката 
Огъня в душата ѝ, та даже и на запалката, докато пали цигара 
Есента е в свършилото какао и в нея.

Зимата е винаги в нея
В лампичките, които слага два месеца преди Коледа и маха два месеца след. Нищо, че вече е пролет

Зима са бесовете в очите ѝ.
Тя е в червеното ѝ червило и зеления ѝ пуловер.
Дебелите ѝ чорапи и в настъхналата ѝ  кожа, докато закопчавам роклята ѝ.
Зимата е в салфетката в джоба ѝ, в децата, та даже и в нея.