Регина (Радост Даскалова)
374 1425
15 may 2014, 13:30

Сезонът на географиите 

  Poesía
671 0 9



Всички шарени глобуси, с кръгли глави,

всички карти, маршрути, атласи

вече с мен отчуждено говорят на „Ви“

и размахва ми пръсти компаса.

 

А пък пролет е, пролет - развява опашка,

с мокри лапички, драска в улуците

и избухват, с лилав аромат, като шашки,

цветове по размирните люляци.

 

Как да тръгна на път не с крака, а с павета?

Всички глобуси са изтрещяли.

Знам, че първо се тръгва на път със сърцето.

Само моето, дето е спряло.


Радост Даскалова

© Радост Даскалова Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Непозната Радост, човек не може да пише така хубаво ако няма голямо и обичащо сърце! Бъди щастлива и не мисли да спираш...
  • ей, великолепно!!! Какво ли се учудвам всъщност... Поздрав!
    П.С.: „всички глобуси са изтрещяли“ ми хареса особено много
  • не е спряло сърцето ти, а си почива...инак как щеше да ги има тези, хващащи гърлото, стихове, Радост...
  • Споделям за пътя и сърцето! Хубаво!
  • Не е спряло, щом пишеш така хубаво...

    Поздрав Радост!
  • Вликолепно!
  • Браво!!!
  • Само като ми прозеленееш и идвам да пия от извора
    Отскубна ми поредната сърдечна въздишка, Рег...
  • Прекрасно произведение!
Propuestas
: ??:??