15 may 2014, 13:30

Сезонът на географиите

  Poesía
828 0 9



Всички шарени глобуси, с кръгли глави,

всички карти, маршрути, атласи

вече с мен отчуждено говорят на „Ви“

и размахва ми пръсти компаса.

 

А пък пролет е, пролет - развява опашка,

с мокри лапички, драска в улуците

и избухват, с лилав аромат, като шашки,

цветове по размирните люляци.

 

Как да тръгна на път не с крака, а с павета?

Всички глобуси са изтрещяли.

Знам, че първо се тръгва на път със сърцето.

Само моето, дето е спряло.


Радост Даскалова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радост Даскалова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Непозната Радост, човек не може да пише така хубаво ако няма голямо и обичащо сърце! Бъди щастлива и не мисли да спираш...
  • ей, великолепно!!! Какво ли се учудвам всъщност... Поздрав!
    П.С.: „всички глобуси са изтрещяли“ ми хареса особено много
  • не е спряло сърцето ти, а си почива...инак как щеше да ги има тези, хващащи гърлото, стихове, Радост...
  • Споделям за пътя и сърцето! Хубаво!
  • Не е спряло, щом пишеш така хубаво...

    Поздрав Радост!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...