May 15, 2014, 1:30 PM

Сезонът на географиите

  Poetry
830 0 9



Всички шарени глобуси, с кръгли глави,

всички карти, маршрути, атласи

вече с мен отчуждено говорят на „Ви“

и размахва ми пръсти компаса.

 

А пък пролет е, пролет - развява опашка,

с мокри лапички, драска в улуците

и избухват, с лилав аромат, като шашки,

цветове по размирните люляци.

 

Как да тръгна на път не с крака, а с павета?

Всички глобуси са изтрещяли.

Знам, че първо се тръгва на път със сърцето.

Само моето, дето е спряло.


Радост Даскалова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радост Даскалова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Непозната Радост, човек не може да пише така хубаво ако няма голямо и обичащо сърце! Бъди щастлива и не мисли да спираш...
  • ей, великолепно!!! Какво ли се учудвам всъщност... Поздрав!
    П.С.: „всички глобуси са изтрещяли“ ми хареса особено много
  • не е спряло сърцето ти, а си почива...инак как щеше да ги има тези, хващащи гърлото, стихове, Радост...
  • Споделям за пътя и сърцето! Хубаво!
  • Не е спряло, щом пишеш така хубаво...

    Поздрав Радост!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...