15 мая 2014 г., 13:30

Сезонът на географиите

834 0 9



Всички шарени глобуси, с кръгли глави,

всички карти, маршрути, атласи

вече с мен отчуждено говорят на „Ви“

и размахва ми пръсти компаса.

 

А пък пролет е, пролет - развява опашка,

с мокри лапички, драска в улуците

и избухват, с лилав аромат, като шашки,

цветове по размирните люляци.

 

Как да тръгна на път не с крака, а с павета?

Всички глобуси са изтрещяли.

Знам, че първо се тръгва на път със сърцето.

Само моето, дето е спряло.


Радост Даскалова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радост Даскалова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Непозната Радост, човек не може да пише така хубаво ако няма голямо и обичащо сърце! Бъди щастлива и не мисли да спираш...
  • ей, великолепно!!! Какво ли се учудвам всъщност... Поздрав!
    П.С.: „всички глобуси са изтрещяли“ ми хареса особено много
  • не е спряло сърцето ти, а си почива...инак как щеше да ги има тези, хващащи гърлото, стихове, Радост...
  • Споделям за пътя и сърцето! Хубаво!
  • Не е спряло, щом пишеш така хубаво...

    Поздрав Радост!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...