Ще чакам да преминеш – като грипа,
разтресе ме, но три дни се изтрайват.
Разсейки няма - тенк ю, че попита,
не - само по сърцето ме удари.
Залутах се из думите ти – грешка!
Помислих, че за мен са построени
дворците от словесно съвършенство,
а то било е „демо” на умения.
Е, шапка свалям! Кой го може – може
с перо звезди да сваля от небето,
но вместо да ги спускаш в мойто дворче,
че реквизит са, да ме беше светнал.
Да беше споменал, че са от гума
стрелите на Амур. Но стига вече,
че и с опашка приказна паунът
пиян от хубостта си сам се перчи.
Имунитет дано поне да хвана,
защото дълга ще е тази зима.
Не се косú - от „грип”-а спомен няма,
подсмърчам още, ала ще ми мине.
© Росица Todos los derechos reservados