5 ene 2011, 23:59

Сфумато

  Poesía
906 0 2

От сфуматото цветовете

си полегнаха.

Рамката побеля 

до съвършенство.

Косата на четката

я засърбя, почеса се.

Кихна и си помисли:

"Тези пъстри цветове

отново искат да ме променят.

Но не само Мен...

и живописната обвивка

на Крилетата."

 

 

P.S. Крилетата – крилата на планетата


05.01.2011г.



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кристиан Неделчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хареса ми. За разлика от "Дрога", което е порядъчно бозаво. Но това е добро. Само не се напъвай да измисляш думи.
    п.п. Едно от най-хубавите неща в стиховете ти, са заглавията. Това е комплимент, да не помислиш, че се заяждам. Мисля, че ще стане поет от теб. Ако четеш достатъчно, разбира се.
  • хмхмхм мирише ми на пушек

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....