5.01.2011 г., 23:59

Сфумато

900 0 2

От сфуматото цветовете

си полегнаха.

Рамката побеля 

до съвършенство.

Косата на четката

я засърбя, почеса се.

Кихна и си помисли:

"Тези пъстри цветове

отново искат да ме променят.

Но не само Мен...

и живописната обвивка

на Крилетата."

 

 

P.S. Крилетата – крилата на планетата


05.01.2011г.



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристиан Неделчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хареса ми. За разлика от "Дрога", което е порядъчно бозаво. Но това е добро. Само не се напъвай да измисляш думи.
    п.п. Едно от най-хубавите неща в стиховете ти, са заглавията. Това е комплимент, да не помислиш, че се заяждам. Мисля, че ще стане поет от теб. Ако четеш достатъчно, разбира се.
  • хмхмхм мирише ми на пушек

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....