СГАН

Виновен, виновен, виновен!
За грешки излечими, но отдавна прекалени
Чист, със гордо вдигната глава
Разсъдък ням и поглед в самотата
Крачейки разкъсва последно късче плът
Брои на глас цветята, красили мръсен път
Ослушват се избрани, присветват жлътнали страни
Моравочервени длани гасят пожар, но в тях гори
Пепелта не се вижда.
Тя гасне, нова сган приижда
Да.
Няма край трапът на борбата
Вратата се отваря и който ще премине пада
Пълзи, с окървавен корем се влачи, Сган!
Светът прекален, светът е кален
От мръсотия и слуз и добавя сълза
Кой ти каза, че измиташ прахта?
Затънал, погълнат, но без край
Изтича последен, надупчен
Дай!
Дай му крака, а може криле
Няма пера, затова тук ще...
Изчезва?, мисъл за покой и дрямка вечна
Бездна?, но безплътна, плитка мрачинка