6 oct 2023, 16:34

Сгрешена диагноза

  Poesía » Otra
1.2K 2 11

Сънувах снощи, че съм капитан

на тази книжна лодка във ръцете ми.

От морска болест погледът пиян

клатушка се. В морето на сърцето ми

 

измислиците в синьо са капан,

на сушата подрънкват белезниците.

А хоризонтът ми е разчертан

прозоречно от чепки по лозниците.

 

Но аз не пия. Само, обладан

от синьото мечтание, съседите

са виждали как в бъдното съм взрян

и как не мога да му се нагледам.

 

Пред лекарска комисия – призван –

явихме се днес с тази книжна лодчица.

Сгрешиха диагнозата ми! Срам!

Пиян съм за море, а не от водчица!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Миличка Иржи, толкова си сладкодумна, като чудодеен балсам са думите ти и ми действат по магически начин! Благодаря ти с прегръдка за тях!💖💋
  • Когато сънуваш кошмари, трябва да се събудиш, за да престанат, но когато е нещо хубаво и не го довършваш, хем си щастлив, хем съжаляваш, че не си го изживял..А твоя сън е бил пророчески- мечтата ти да полетиш с книжната лодчица се сбъдва...та нали книгата ще те понесе към щастието и успеха! И...човек най- много се напива ...от щастие,т.е. щастието те носи като вълните на морето!...Ех, ти ми въздейства и аз се понесох също, Мария !
  • Знам, че е искрено, Наде! Благодаря ти! Прегръщам те!💖💋
  • Радвам се заедно с теб, Марийче!
  • От сърце ви желая и за вас есента да бъде благодатна и щедра, Пепи, Скити и Светличка!👍🥰Да сбъдва мечти и да отваря пътечки към нови сбъдвания, които да ви правят истински щастливи и да ви зареждат с нова творческа енергия!🎉💋Благодаря ви!💖

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...