8 jul 2011, 14:52

Шанс

  Poesía » Civil
580 0 0

ШАНС

 

Чак на края на града,

скрит направо във гората -

да не вижда го света,

е приютът за сакати.

Казват: „Тук ти е добре –

покрив и храна си имаш,

иначе си много зле –

вън безспорно ще загинеш“.

Чуй, приятелю ми драг

(с панталон или с поличка),

ако и да си на крак,

а пък аз съм на количка:

Бог ЧОВЕК ме е създал,

не хайванче по принуда.

Шанс на мен е също дал

да печеля битки трудни!

2.07.2011 г.

Стара Загора

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Радомирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...