Шанс

8 июл. 2011 г., 14:52

Поэзия » Гражданская

414 0 0

ШАНС

Чак на края на града,

скрит направо във гората -

да не вижда го света,

е приютът за сакати.

Казват: „Тук ти е добре –

покрив и храна си имаш,

иначе си много зле –

вън безспорно ще загинеш“.

Чуй, приятелю ми драг

(с панталон или с поличка),

ако и да си на крак,

а пък аз съм на количка:

Бог ЧОВЕК ме е създал,

не хайванче по принуда.

Шанс на мен е също дал

да печеля битки трудни!

2.07.2011 г.

Стара Загора