8 июл. 2011 г., 14:52

Шанс

581 0 0

ШАНС

 

Чак на края на града,

скрит направо във гората -

да не вижда го света,

е приютът за сакати.

Казват: „Тук ти е добре –

покрив и храна си имаш,

иначе си много зле –

вън безспорно ще загинеш“.

Чуй, приятелю ми драг

(с панталон или с поличка),

ако и да си на крак,

а пък аз съм на количка:

Бог ЧОВЕК ме е създал,

не хайванче по принуда.

Шанс на мен е също дал

да печеля битки трудни!

2.07.2011 г.

Стара Загора

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Радомирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....