8.07.2011 г., 14:52

Шанс

579 0 0

ШАНС

 

Чак на края на града,

скрит направо във гората -

да не вижда го света,

е приютът за сакати.

Казват: „Тук ти е добре –

покрив и храна си имаш,

иначе си много зле –

вън безспорно ще загинеш“.

Чуй, приятелю ми драг

(с панталон или с поличка),

ако и да си на крак,

а пък аз съм на количка:

Бог ЧОВЕК ме е създал,

не хайванче по принуда.

Шанс на мен е също дал

да печеля битки трудни!

2.07.2011 г.

Стара Загора

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Радомирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...