19 feb 2005, 11:15

шантасмагория V

  Poesía
933 0 0

 


с най-бързия жълт цвят
рисувам върху гърбовете на живи костенурки
теб и историята на българия
и ги пускам в градината да се напасят
нанизвам цялата Вселена в броеницата на шията
ти късаш конеца и хвърляш бисерите на прасетата
а станал пламък аз се издигам във въздуха
на височината на седем палмови дръвчета

историята на българия се смесва с огрълицата
и чака костенурките да я разклатят
в градината от пламъци просветва най-жълтия
а пък прасетата...
прасетата налитат на дърветата напалмови
и се учат да броят до седем въздуха

какво правя аз в българия
пася теб и Вселената

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...