19 feb 2005, 11:15

шантасмагория V

  Poesía
936 0 0

 


с най-бързия жълт цвят
рисувам върху гърбовете на живи костенурки
теб и историята на българия
и ги пускам в градината да се напасят
нанизвам цялата Вселена в броеницата на шията
ти късаш конеца и хвърляш бисерите на прасетата
а станал пламък аз се издигам във въздуха
на височината на седем палмови дръвчета

историята на българия се смесва с огрълицата
и чака костенурките да я разклатят
в градината от пламъци просветва най-жълтия
а пък прасетата...
прасетата налитат на дърветата напалмови
и се учат да броят до седем въздуха

какво правя аз в българия
пася теб и Вселената

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...