Шантав ден

Навън небето се намръщи,

Помислих, "искам да съм вкъщи"

И както мръщех си се тихо

Внезапно някой се изкиха.

Погледнах кисело до мен

И зяпнах адски изумен -

До мен с чадър и бял мустак

Стоеше рижав котарак!

Облечен беше със палтенце,

С ботуши, риза и бомбенце.

И също ме погледна криво,

Но кимна ми с глава учтиво.

"Простете, драги господине!"

И ей така си ме подмина!

Реших, че явно полудявам 

И тръгнах бързешком да бягам.

След време уморих се вече,

Подгизнах целия, човече

И рекох си, че трябва май

Да пийна чай със ром... без чай.

Отбих се във един локал

И безпардонно и без жал

Поръчах си едно питие 

И махнах черното бомбе.

Подпрях се уморен на бара

И както кротко си отмарях

До мен на стола някой седна

Поръча си и се протегна.

Обърнах се с лице натам

И пак останах тих и ням!

До мен съвсем небрежно пак

Бе седнал рижия котак!

Обаче зяпнах изумено,

Че точно там, отляво него

Голямо куче се подпира

И тихичко си пие бира.

Видя ме кучето и рече

"Наздраве, драги ми човече!"

И вдигна тост за мен специално,

Представяте ли си? Скандално!

Изобщо даже не разбрах

Кога съм скочил аз от страх

И хукнал съм като сърна

В посока външната врата.

Излязох адски притеснен, 

Че нещо случва се със мен.

И втурнах се без страх във мрака 

Където моят дом ме тихо чака.

Прибрах се и се скрих в леглото,

Направо както съм с палтото.

Треперех адски изумен

Във шок от този шантав ден.

Какво за бога ми се случи?!

Говорих с котка и със куче!!