18.09.2025 г., 16:36

Шантав ден

207 0 0

Навън небето се намръщи,

Помислих, "искам да съм вкъщи"

И както мръщех си се тихо

Внезапно някой се изкиха.

 

Погледнах кисело до мен

И зяпнах адски изумен -

До мен с чадър и бял мустак

Стоеше рижав котарак!

 

Облечен беше със палтенце,

С ботуши, риза и бомбенце.

И също ме погледна криво,

Но кимна ми с глава учтиво.

 

"Простете, драги господине!"

И ей така си ме подмина!

Реших, че явно полудявам 

И тръгнах бързешком да бягам.

 

След време уморих се вече,

Подгизнах целия, човече

И рекох си, че трябва май

Да пийна чай със ром... без чай.

 

Отбих се във един локал

И безпардонно и без жал

Поръчах си едно питие 

И махнах черното бомбе.

 

Подпрях се уморен на бара

И както кротко си отмарях

До мен на стола някой седна

Поръча си и се протегна.

 

Обърнах се с лице натам

И пак останах тих и ням!

До мен съвсем небрежно пак

Бе седнал рижия котак!

 

Обаче зяпнах изумено,

Че точно там, отляво него

Голямо куче се подпира

И тихичко си пие бира.

 

Видя ме кучето и рече

"Наздраве, драги ми човече!"

И вдигна тост за мен специално,

Представяте ли си? Скандално!

 

Изобщо даже не разбрах

Кога съм скочил аз от страх

И хукнал съм като сърна

В посока външната врата.

 

Излязох адски притеснен, 

Че нещо случва се със мен.

И втурнах се без страх във мрака 

Където моят дом ме тихо чака.

 

Прибрах се и се скрих в леглото,

Направо както съм с палтото.

Треперех адски изумен

Във шок от този шантав ден.

 

Какво за бога ми се случи?!

Говорих с котка и със куче!!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роси Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...