Спира ВРЕМЕТО,
когато отива да се люби със ЛУНАТА.
Говоря с теб в главата си,
но не мога да остана на МЕЖДАТА.
Не забравяй, че утре СЛЪНЦЕТО
ще се самозапали и може би ще ме прегърне,
за да изгоря като на клада...
И ако от мен остане само прах и пепел,
ще вземеш ли във шепите си от ВОДАТА,
(която ти напих на онзи извор)
за да ми омесиш пак ДУШАТА?