Шантавите SMS-и

Poetry » Love

1.4K 0 3

Спира ВРЕМЕТО,
когато отива да се люби със ЛУНАТА.
Говоря с теб в главата си,
но не мога да остана на МЕЖДАТА.
Не забравяй, че утре СЛЪНЦЕТО
ще се самозапали и може би ще ме прегърне,
за да изгоря като на клада...
И ако от мен остане само прах и пепел,
ще вземеш ли във шепите си от ВОДАТА,
(която ти напих на онзи извор)
за да ми омесиш пак ДУШАТА?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mariniki (Магдалена Костадинова)

Хубаво пишеш, Рада.
с обич.

2008-02-23T19:25:14+02:00
vanila_n (Виолета)

интересно е,някак различно...!

2008-02-23T16:21:41+02:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

"ще вземеш ли във шепите си от ВОДАТА,
(която ти напих на онзи извор)
за да ми омесиш пак ДУШАТА?"
Допадна ми!
Поздравления Рада!

2008-02-22T21:22:26+02:00

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0