Шантавите SMS-и

Poetry » Love

1.4K 0 3

Спира ВРЕМЕТО,
когато отива да се люби със ЛУНАТА.
Говоря с теб в главата си,
но не мога да остана на МЕЖДАТА.
Не забравяй, че утре СЛЪНЦЕТО
ще се самозапали и може би ще ме прегърне,
за да изгоря като на клада...
И ако от мен остане само прах и пепел,
ще вземеш ли във шепите си от ВОДАТА,
(която ти напих на онзи извор)
за да ми омесиш пак ДУШАТА?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mariniki (Магдалена Костадинова)

Хубаво пишеш, Рада.
с обич.

2008-02-23T19:25:14+02:00
vanila_n (Виолета)

интересно е,някак различно...!

2008-02-23T16:21:41+02:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

"ще вземеш ли във шепите си от ВОДАТА,
(която ти напих на онзи извор)
за да ми омесиш пак ДУШАТА?"
Допадна ми!
Поздравления Рада!

2008-02-22T21:22:26+02:00

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0