Шапка свалям вам, поети
в поетично кафене,
че си мерим тук куплети
всеки път, на чашка – две.
И пред всяка поетеса,
щом стиха си тя изпей,
шапка свалям и намeствам
пред изящния хорей.
То са рими, то е ритъм,
то красиви са слова
и се радвам, радвам скрито
всеки път, навел глава. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse