Шапка свалям
Шапка свалям вам, поети
в поетично кафене,
че си мерим тук куплети
всеки път, на чашка – две.
И пред всяка поетеса,
щом стиха си тя изпей,
шапка свалям и намeствам
пред изящния хорей.
То са рими, то е ритъм,
то красиви са слова
и се радвам, радвам скрито
всеки път, навел глава.
И на Райчо тихо шепна –
себе си да утеша,
с тезата си колко крехка
е човешката душа.
Мисля си, че вместо често
шапката да свалям аз,
ще я хвърля към небето,
ще я тупна тук пред вас,
Та с ръцете си да мога
да посрещам всеки стих
с ръкопляскане до Бога
и поклон, че ви открих.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
