19 sept 2013, 9:14  

Шарчица

  Poesía » Otra
829 0 14

                                                          

 

" Всички имат права. Само мъдрите имат и                    

задължения"

-моя мисъл

Шарчица

 

Когато ситуацията влее врящата си лава

в застиналия миг, невярващ в чудеса,

едва тогава песъчинката отплава

далеч от свикналите с корените небеса.

 

По право – задължително се страда,

макар че няма абсолютно никакво значение.

Светът е извървявал всяко извинение,

в което някой все за чувствата се оправдава.

 

Ще мине тишината. Думичките

ще се хвалят с наново придобито уважение.

Простили са си и доволни спят.

Готови са за следващото свое изречение.

 

Течението дълго скита и подмята

остатъка от пукнатата стомна.

Когато я положи в дън - душата

последната ѝ шарчица ще е свободна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Кире в песъчинките на емоциите, които събираме ежедневно, шарчиците ни свързват
  • Изключително попадение!
    А шарчицата - нашата пъстра връчица ДНК, е чудото, което прави Живота толкова необикновен...
    Поздрави сърдечни!
  • Благодаря Ви, за прочита, добрите думи, за оценките... здрави и щастливи Бъдете!*
  • Това ми хареса особено много:

    "Когато ситуацията влее врящата си лава
    в застиналия миг, невярващ в чудеса"

    Поздрави.
  • "Светът е извървявал всяко извинение,
    в което някой все за чувствата се оправдава." -Харесах много, поздравления и за заглавието. Почитания, М.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...