19 sept 2013, 9:14  

Шарчица

  Poesía » Otra
835 0 14

                                                          

 

" Всички имат права. Само мъдрите имат и                    

задължения"

-моя мисъл

Шарчица

 

Когато ситуацията влее врящата си лава

в застиналия миг, невярващ в чудеса,

едва тогава песъчинката отплава

далеч от свикналите с корените небеса.

 

По право – задължително се страда,

макар че няма абсолютно никакво значение.

Светът е извървявал всяко извинение,

в което някой все за чувствата се оправдава.

 

Ще мине тишината. Думичките

ще се хвалят с наново придобито уважение.

Простили са си и доволни спят.

Готови са за следващото свое изречение.

 

Течението дълго скита и подмята

остатъка от пукнатата стомна.

Когато я положи в дън - душата

последната ѝ шарчица ще е свободна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Кире в песъчинките на емоциите, които събираме ежедневно, шарчиците ни свързват
  • Изключително попадение!
    А шарчицата - нашата пъстра връчица ДНК, е чудото, което прави Живота толкова необикновен...
    Поздрави сърдечни!
  • Благодаря Ви, за прочита, добрите думи, за оценките... здрави и щастливи Бъдете!*
  • Това ми хареса особено много:

    "Когато ситуацията влее врящата си лава
    в застиналия миг, невярващ в чудеса"

    Поздрави.
  • "Светът е извървявал всяко извинение,
    в което някой все за чувствата се оправдава." -Харесах много, поздравления и за заглавието. Почитания, М.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...