Sep 19, 2013, 9:14 AM  

Шарчица

  Poetry » Other
830 0 14

                                                          

 

" Всички имат права. Само мъдрите имат и                    

задължения"

-моя мисъл

Шарчица

 

Когато ситуацията влее врящата си лава

в застиналия миг, невярващ в чудеса,

едва тогава песъчинката отплава

далеч от свикналите с корените небеса.

 

По право – задължително се страда,

макар че няма абсолютно никакво значение.

Светът е извървявал всяко извинение,

в което някой все за чувствата се оправдава.

 

Ще мине тишината. Думичките

ще се хвалят с наново придобито уважение.

Простили са си и доволни спят.

Готови са за следващото свое изречение.

 

Течението дълго скита и подмята

остатъка от пукнатата стомна.

Когато я положи в дън - душата

последната ѝ шарчица ще е свободна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, Кире в песъчинките на емоциите, които събираме ежедневно, шарчиците ни свързват
  • Изключително попадение!
    А шарчицата - нашата пъстра връчица ДНК, е чудото, което прави Живота толкова необикновен...
    Поздрави сърдечни!
  • Благодаря Ви, за прочита, добрите думи, за оценките... здрави и щастливи Бъдете!*
  • Това ми хареса особено много:

    "Когато ситуацията влее врящата си лава
    в застиналия миг, невярващ в чудеса"

    Поздрави.
  • "Светът е извървявал всяко извинение,
    в което някой все за чувствата се оправдава." -Харесах много, поздравления и за заглавието. Почитания, М.

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...