19.09.2013 г., 9:14  

Шарчица

832 0 14

                                                          

 

" Всички имат права. Само мъдрите имат и                    

задължения"

-моя мисъл

Шарчица

 

Когато ситуацията влее врящата си лава

в застиналия миг, невярващ в чудеса,

едва тогава песъчинката отплава

далеч от свикналите с корените небеса.

 

По право – задължително се страда,

макар че няма абсолютно никакво значение.

Светът е извървявал всяко извинение,

в което някой все за чувствата се оправдава.

 

Ще мине тишината. Думичките

ще се хвалят с наново придобито уважение.

Простили са си и доволни спят.

Готови са за следващото свое изречение.

 

Течението дълго скита и подмята

остатъка от пукнатата стомна.

Когато я положи в дън - душата

последната ѝ шарчица ще е свободна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Кире в песъчинките на емоциите, които събираме ежедневно, шарчиците ни свързват
  • Изключително попадение!
    А шарчицата - нашата пъстра връчица ДНК, е чудото, което прави Живота толкова необикновен...
    Поздрави сърдечни!
  • Благодаря Ви, за прочита, добрите думи, за оценките... здрави и щастливи Бъдете!*
  • Това ми хареса особено много:

    "Когато ситуацията влее врящата си лава
    в застиналия миг, невярващ в чудеса"

    Поздрави.
  • "Светът е извървявал всяко извинение,
    в което някой все за чувствата се оправдава." -Харесах много, поздравления и за заглавието. Почитания, М.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...