19.09.2013 г., 9:14  

Шарчица

833 0 14

                                                          

 

" Всички имат права. Само мъдрите имат и                    

задължения"

-моя мисъл

Шарчица

 

Когато ситуацията влее врящата си лава

в застиналия миг, невярващ в чудеса,

едва тогава песъчинката отплава

далеч от свикналите с корените небеса.

 

По право – задължително се страда,

макар че няма абсолютно никакво значение.

Светът е извървявал всяко извинение,

в което някой все за чувствата се оправдава.

 

Ще мине тишината. Думичките

ще се хвалят с наново придобито уважение.

Простили са си и доволни спят.

Готови са за следващото свое изречение.

 

Течението дълго скита и подмята

остатъка от пукнатата стомна.

Когато я положи в дън - душата

последната ѝ шарчица ще е свободна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Кире в песъчинките на емоциите, които събираме ежедневно, шарчиците ни свързват
  • Изключително попадение!
    А шарчицата - нашата пъстра връчица ДНК, е чудото, което прави Живота толкова необикновен...
    Поздрави сърдечни!
  • Благодаря Ви, за прочита, добрите думи, за оценките... здрави и щастливи Бъдете!*
  • Това ми хареса особено много:

    "Когато ситуацията влее врящата си лава
    в застиналия миг, невярващ в чудеса"

    Поздрави.
  • "Светът е извървявал всяко извинение,
    в което някой все за чувствата се оправдава." -Харесах много, поздравления и за заглавието. Почитания, М.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...