Денят, току изгрял, ми смигна
над клоните на зрялата череша.
Слънчев лъч по бузките ме милна
и се търкулна по цветната пътека.
Поведе ме сред бели маргарити,
и сред зелен оазис с горски мъх.
Там полски цвят и цъфнали тревици
разпръскват цветен, ароматен дъх.
Бях шарено захласната, когато
денят ми сви нататък, към морето.
Цамбурнах в пясъка - същинско злато!
Защо пък всички го наричат „Черно“? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse