Шарена небивалица
Денят, току изгрял, ми смигна
над клоните на зрялата череша.
Слънчев лъч по бузките ме милна
и се търкулна по цветната пътека.
Поведе ме сред бели маргарити,
и сред зелен оазис с горски мъх.
Там полски цвят и цъфнали тревици
разпръскват цветен, ароматен дъх.
Бях шарено захласната, когато
денят ми сви нататък, към морето.
Цамбурнах в пясъка - същинско злато!
Защо пък всички го наричат „Черно“?
Надплувах смело синята вълничка,
чак до оранжевата шамандура.
Над мен прегракнал гларус се закиска,
навярно взел ме за … медуза.
А, как е нужна днес прохлада…
От жега даже слънцето жадува.
Почерпих го на плажа с лимонада
и сладолед със вкус на лавандула.
Такъв е моят юнски ден – наша̀рен
с горски цвят и с морско синьо.
Небивалица ли нарекох го? Прощавайте!
Елате с мен, да му се насладим…
взаимно!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даниела Виткова Все права защищены
Много ти благодаря, Сенилга! Вдъхновен месец юли! 💖🌞
