Закичи пролет с шарени синци

проточената нежна, земна шия.

Душата ми отвори своя цип,

обречена до край да се разкрие,

защото всяка лястовица бяла

във нея се завърна днес отново.

Там няма тайно кътче със сметало,

а само люлка на невинно слово,

което се понася с птича песен,

расте на воля с пролетните щрихи...

О, повече от всякога е лесно

на този свят сега да се усмихна!

Да продължа да бъда вдъхновена,

когато се възраждат пак цветята

и всяко стръкче в рокля от сатен е,

с обувчици от малахит изляти.

Флаконче да напълня със надежда

за есенните дни със голи клони,

щом смисъла очите ми проглеждат

на пролет светлината да се рони.

Радостина Драгоева