2 abr 2014, 15:52

Шарени синци

796 0 1

Закичи пролет с шарени синци

проточената нежна, земна шия.

Душата ми отвори своя цип,

обречена до край да се разкрие,

защото всяка лястовица бяла

във нея се завърна днес отново.

Там няма тайно кътче със сметало,

а само люлка на невинно слово,

което се понася с птича песен,

расте на воля с пролетните щрихи...

О, повече от всякога е лесно

на този свят сега да се усмихна!

Да продължа да бъда вдъхновена,

когато се възраждат пак цветята

и всяко стръкче в рокля от сатен е,

с обувчици от малахит изляти.

Флаконче да напълня със надежда

за есенните дни със голи клони,

щом смисъла очите ми проглеждат

на пролет светлината да се рони.

Радостина Драгоева

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радостина Драгоева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Допълних и аз своето флаконче.
    Любим стих!
    Как тъй се сети да наминеш и тук... идвай по-често де

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...