2 abr 2014, 15:52

Шарени синци

787 0 1

Закичи пролет с шарени синци

проточената нежна, земна шия.

Душата ми отвори своя цип,

обречена до край да се разкрие,

защото всяка лястовица бяла

във нея се завърна днес отново.

Там няма тайно кътче със сметало,

а само люлка на невинно слово,

което се понася с птича песен,

расте на воля с пролетните щрихи...

О, повече от всякога е лесно

на този свят сега да се усмихна!

Да продължа да бъда вдъхновена,

когато се възраждат пак цветята

и всяко стръкче в рокля от сатен е,

с обувчици от малахит изляти.

Флаконче да напълня със надежда

за есенните дни със голи клони,

щом смисъла очите ми проглеждат

на пролет светлината да се рони.

Радостина Драгоева

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радостина Драгоева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Допълних и аз своето флаконче.
    Любим стих!
    Как тъй се сети да наминеш и тук... идвай по-често де

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...