15 jul 2007, 11:54

ШАРЕНО

  Poesía
769 1 0

Съдбата от незнайни нишки
живота ни тъче,
шарки пъстроцветни блесват,
във каре или в райе,
тук-там вмъква тъмна краска,
за завършена със стил окраска...
От нишчица, изпусната неволно
в чергата житейска,
всичко сменя своята посока произволно.
Идеята съдбовна е била,
да сътвори в творбата си безброй цветя,
пъстропери птички, песнопойни,
багри в пеперудени одежди
и треви ухайни, най-упойни...
От дъгата слънчецветна
би получила се черга златоредна...
Но животът бързичко със времето отлита,
съдбата си тъче и никого не пита
харесва ли му неговата черга,
изпъстрена, красива, багровита,
или тъмноцветна - тук-там даже
и със нишки поизпуснати покрита...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дайан Флор Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...