Jul 15, 2007, 11:54 AM

ШАРЕНО

  Poetry
766 1 0

Съдбата от незнайни нишки
живота ни тъче,
шарки пъстроцветни блесват,
във каре или в райе,
тук-там вмъква тъмна краска,
за завършена със стил окраска...
От нишчица, изпусната неволно
в чергата житейска,
всичко сменя своята посока произволно.
Идеята съдбовна е била,
да сътвори в творбата си безброй цветя,
пъстропери птички, песнопойни,
багри в пеперудени одежди
и треви ухайни, най-упойни...
От дъгата слънчецветна
би получила се черга златоредна...
Но животът бързичко със времето отлита,
съдбата си тъче и никого не пита
харесва ли му неговата черга,
изпъстрена, красива, багровита,
или тъмноцветна - тук-там даже
и със нишки поизпуснати покрита...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дайан Флор All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...