Jul 15, 2007, 11:54 AM

ШАРЕНО

  Poetry
765 1 0

Съдбата от незнайни нишки
живота ни тъче,
шарки пъстроцветни блесват,
във каре или в райе,
тук-там вмъква тъмна краска,
за завършена със стил окраска...
От нишчица, изпусната неволно
в чергата житейска,
всичко сменя своята посока произволно.
Идеята съдбовна е била,
да сътвори в творбата си безброй цветя,
пъстропери птички, песнопойни,
багри в пеперудени одежди
и треви ухайни, най-упойни...
От дъгата слънчецветна
би получила се черга златоредна...
Но животът бързичко със времето отлита,
съдбата си тъче и никого не пита
харесва ли му неговата черга,
изпъстрена, красива, багровита,
или тъмноцветна - тук-там даже
и със нишки поизпуснати покрита...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дайан Флор All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...